Едно плюс едно невинаги е равно на две
Александър МАРИНОВ
Още преди насрочването на идните избори 2 в 1 се разясняваше по какъв начин ще се отрази съвместяването на президентски и парламентарен избор и най-много кой ще завоюва от това. След регистрирането на главните кандидати за поста на президента и публикуването на първите резултати от социологически проучвания към този момент има съображение да се разсъждава до каква степен и по какъв начин партиите ще оказват помощ на подкрепените (или издигнати) от тях претенденти, а също дали и кои претенденти биха могли да “дръпнат ” напред своите партийни съдружници.
В случая би трябвало да се регистрират три изходни предпоставки. На първо място, основните участници в президентската конкуренция (с изключение на двойката Карадайъ/Михайлова) бяха издигнати от инициативни комитети, в действителност, с поддръжката на партии. Това събитие единствено по себе си усложнява взаимоотношението, тъй като
всяка по-близка прегръдка
обезсмисля въпросната политическа маневра - отличен образец ни дава Герджиков, който незабавно лъсна като аватар на ГЕРБ (и ДПС).
Второ, по силата на известността и досегашната политическа активност измежду издигнатите претенденти само настоящият държавен глава може да добави нещо на подкрепящите го партии. Карадайъ евентуално ще активизира във висока степен електората на Движение за права и свободи на датата на общия избор, до момента в който Герджиков и Панов не се припознават като свои даже от задачите ядра на ГЕРБ и десницата, какво остава за електоралната им външна страна. Първият е пределно неопределен и бяга от злободневната конкретика, вторият е експерт в доста тясна област, която макар значимостта си мъчно може да развълнува средностатистическия български гласоподавател, в случай че не бъде разбираемо обвързана с всекидневните му проблеми.
Трето, множеството партии (с изключение на “Продължаваме смяната ”)
претърпяват съществени разтърсвания,
с които - най-малко досега - не съумяват да се оправят бързо и стабилно. Това затруднява ефикасната готовност за по едно и също време решение на две сами по себе си комплицирани електорални задания. Реална е заплахата някои от претендентите да пернат надолу, а не да изтеглят съответните подкрепящи ги партии, или - като по-малка несгода - просто да протекат две паралелни и взаимно отнемащи запаси акции.
Към обрисуваните три чисто политически характерности би трябвало да се добави спецификата на комплицираната социална обстановка - задълбочаващи се преплетени рецесии и засилващи се паники на голямото болшинство от българите. В тези условия решението на значително гласоподаватели за кого да гласоподават (и дали да гласоподават въобще) ще бъде нестабилно до последния миг, без значение от заявените все още планове.
При тези изходни параметри на изборите 2 в 1 какво демонстрират извършените в последните две седмици и оповестени досега социологически изследвания?
Ключов въпрос е каква ще бъде
фактическата интензивност на гласоподавателите
– поради формалното условие за 50% присъединяване с оглед възможното привършване на президентската конкуренция още на първи тур, само че и заради неяснотата кои и чии гласоподаватели ще излязат (или няма да излязат) да гласоподават на 14-и ноември.
Засега социолозите предвиждат относително висока интензивност - нормалната за президентски избори над 50% и малко по-ниска (но нараснала по отношение на юли т.г.) на парламентарните. Конкретните стойности варират при обособените организации надлежно сред 53 и 55 на 100 и сред 47 и 49 на 100. Но това предугаждане има “двойно дъно ”, което мълчешком се регистрира от социологическите организации. Например, в изследването на „ Сова-Харис “ се планува интензивност от 55% (отговор “Напълно сигурни, че ще гласоподават ”) и се прецизира, че това значи до урните да идат към 3.1 млн. души. В същото време, по обновените преди четири месеца изборни описи, гласоподавателите са към 6.780 милиона, т.е. 55 на 100 интензивност би трябвало да значи най-малко 3.5 млн. дали своят вот. Ясно е, че не става дума за обикновена аритметична неточност, а за
сериозен проблем на електоралната ни система.
Реално намиращите се на територията на страната български жители са доста по-малко от записаните в изборните описи, до момента в който интензивността се пресмята съгласно последните. Не разполагаме с данни какъв брой от включените в изборните описи сега са в чужбина, защото ковид-пандемията принуди мнозина да се върнат у нас, а работи и резултатът на Брексит. Въпреки покачвания брой гласуващи в чужбина, огромното болшинство от българите зад граница няма да желаят (а и да желаят, няма да могат) да вземат присъединяване в изборите. Между другото, самият факт, че институциите не знаят какъв брой и кои български жители с право на глас отсъстват от страната, е индикативен за положението на държавността ни.
Иначе казано, за реализиране на нужните 50 на 100 интензивност на 14-и ноември ще бъде нужно до урните да идат най-малко 3.4 млн. души. Това не е толкоз мъчно осъществима задача.
Нека напомним, че на първи тур на президентските избори през 2016 година гласоподаваха към 3.94 млн. души, а на парламентарните през 2017 година - към 3.68 милиона. През април т.г. интензивността е към 3.4 млн., само че през юли внезапно спада до 2.77 милиона. Сривът обаче се дължи освен на разочарованието, а и на други аргументи, да вземем за пример - на летните отпуски на градските гласоподаватели. Има действителна опция интензивността за президентските избори да доближи 3.35-3.4 млн. души и даже да бъде по-висока, само че това зависи на първо място от активизирането на хората, които гласоподават по-рядко и са ръководени от по-специфични претекстове (в съпоставяне с „ непрекъснатите ” избиратели).
Социологическите данни към началото на акцията
демонстрират предстоящата огромна преднина на настоящия президент. Твърдо решилите да гласоподават за него приближават 50-процентовата граница. Далеч обратно е претендентът на ГЕРБ Герджиков (с към 20 на 100 подкрепа), а изненадата идва от почти изравнените позиции на Панов и Карадайъ. Ако интензивността надвиши 50 на 100, успеха на Радев „ от раз “ е доста евентуална.
Съдейки по данните, само Радев може да дръпне нагоре подкрепящите го партии, само че това зависи от степента и метода на взаимното им ангажиране. До момента партиите наподобява не осъзнават в нужната степен, че това би било основно в тяхна изгода. Още повече, в случай че изключим „ енигмата “ Политическа партия, останалите не са в цветущо състояние. От своя страна, до момента в който гласоподавателите на Българска социалистическа партия и ИБНИ са съвсем напълно мобилизирани в поддръжка на настоящия президент, при Има Такъв Народ и Политическа партия има немалки благоприятни условия за спомагателен растеж.
Липсата на вероятност очевидно тласка ГЕРБ и десницата да минимизират напъните си за поддръжка на своите „ самостоятелни “ претенденти и да се концентрират върху решаващите за тях парламентарни избори.
Още преди насрочването на идните избори 2 в 1 се разясняваше по какъв начин ще се отрази съвместяването на президентски и парламентарен избор и най-много кой ще завоюва от това. След регистрирането на главните кандидати за поста на президента и публикуването на първите резултати от социологически проучвания към този момент има съображение да се разсъждава до каква степен и по какъв начин партиите ще оказват помощ на подкрепените (или издигнати) от тях претенденти, а също дали и кои претенденти биха могли да “дръпнат ” напред своите партийни съдружници.
В случая би трябвало да се регистрират три изходни предпоставки. На първо място, основните участници в президентската конкуренция (с изключение на двойката Карадайъ/Михайлова) бяха издигнати от инициативни комитети, в действителност, с поддръжката на партии. Това събитие единствено по себе си усложнява взаимоотношението, тъй като
всяка по-близка прегръдка
обезсмисля въпросната политическа маневра - отличен образец ни дава Герджиков, който незабавно лъсна като аватар на ГЕРБ (и ДПС).
Второ, по силата на известността и досегашната политическа активност измежду издигнатите претенденти само настоящият държавен глава може да добави нещо на подкрепящите го партии. Карадайъ евентуално ще активизира във висока степен електората на Движение за права и свободи на датата на общия избор, до момента в който Герджиков и Панов не се припознават като свои даже от задачите ядра на ГЕРБ и десницата, какво остава за електоралната им външна страна. Първият е пределно неопределен и бяга от злободневната конкретика, вторият е експерт в доста тясна област, която макар значимостта си мъчно може да развълнува средностатистическия български гласоподавател, в случай че не бъде разбираемо обвързана с всекидневните му проблеми.
Трето, множеството партии (с изключение на “Продължаваме смяната ”)
претърпяват съществени разтърсвания,
с които - най-малко досега - не съумяват да се оправят бързо и стабилно. Това затруднява ефикасната готовност за по едно и също време решение на две сами по себе си комплицирани електорални задания. Реална е заплахата някои от претендентите да пернат надолу, а не да изтеглят съответните подкрепящи ги партии, или - като по-малка несгода - просто да протекат две паралелни и взаимно отнемащи запаси акции.
Към обрисуваните три чисто политически характерности би трябвало да се добави спецификата на комплицираната социална обстановка - задълбочаващи се преплетени рецесии и засилващи се паники на голямото болшинство от българите. В тези условия решението на значително гласоподаватели за кого да гласоподават (и дали да гласоподават въобще) ще бъде нестабилно до последния миг, без значение от заявените все още планове.
При тези изходни параметри на изборите 2 в 1 какво демонстрират извършените в последните две седмици и оповестени досега социологически изследвания?
Ключов въпрос е каква ще бъде
фактическата интензивност на гласоподавателите
– поради формалното условие за 50% присъединяване с оглед възможното привършване на президентската конкуренция още на първи тур, само че и заради неяснотата кои и чии гласоподаватели ще излязат (или няма да излязат) да гласоподават на 14-и ноември.
Засега социолозите предвиждат относително висока интензивност - нормалната за президентски избори над 50% и малко по-ниска (но нараснала по отношение на юли т.г.) на парламентарните. Конкретните стойности варират при обособените организации надлежно сред 53 и 55 на 100 и сред 47 и 49 на 100. Но това предугаждане има “двойно дъно ”, което мълчешком се регистрира от социологическите организации. Например, в изследването на „ Сова-Харис “ се планува интензивност от 55% (отговор “Напълно сигурни, че ще гласоподават ”) и се прецизира, че това значи до урните да идат към 3.1 млн. души. В същото време, по обновените преди четири месеца изборни описи, гласоподавателите са към 6.780 милиона, т.е. 55 на 100 интензивност би трябвало да значи най-малко 3.5 млн. дали своят вот. Ясно е, че не става дума за обикновена аритметична неточност, а за
сериозен проблем на електоралната ни система.
Реално намиращите се на територията на страната български жители са доста по-малко от записаните в изборните описи, до момента в който интензивността се пресмята съгласно последните. Не разполагаме с данни какъв брой от включените в изборните описи сега са в чужбина, защото ковид-пандемията принуди мнозина да се върнат у нас, а работи и резултатът на Брексит. Въпреки покачвания брой гласуващи в чужбина, огромното болшинство от българите зад граница няма да желаят (а и да желаят, няма да могат) да вземат присъединяване в изборите. Между другото, самият факт, че институциите не знаят какъв брой и кои български жители с право на глас отсъстват от страната, е индикативен за положението на държавността ни.
Иначе казано, за реализиране на нужните 50 на 100 интензивност на 14-и ноември ще бъде нужно до урните да идат най-малко 3.4 млн. души. Това не е толкоз мъчно осъществима задача.
Нека напомним, че на първи тур на президентските избори през 2016 година гласоподаваха към 3.94 млн. души, а на парламентарните през 2017 година - към 3.68 милиона. През април т.г. интензивността е към 3.4 млн., само че през юли внезапно спада до 2.77 милиона. Сривът обаче се дължи освен на разочарованието, а и на други аргументи, да вземем за пример - на летните отпуски на градските гласоподаватели. Има действителна опция интензивността за президентските избори да доближи 3.35-3.4 млн. души и даже да бъде по-висока, само че това зависи на първо място от активизирането на хората, които гласоподават по-рядко и са ръководени от по-специфични претекстове (в съпоставяне с „ непрекъснатите ” избиратели).
Социологическите данни към началото на акцията
демонстрират предстоящата огромна преднина на настоящия президент. Твърдо решилите да гласоподават за него приближават 50-процентовата граница. Далеч обратно е претендентът на ГЕРБ Герджиков (с към 20 на 100 подкрепа), а изненадата идва от почти изравнените позиции на Панов и Карадайъ. Ако интензивността надвиши 50 на 100, успеха на Радев „ от раз “ е доста евентуална.
Съдейки по данните, само Радев може да дръпне нагоре подкрепящите го партии, само че това зависи от степента и метода на взаимното им ангажиране. До момента партиите наподобява не осъзнават в нужната степен, че това би било основно в тяхна изгода. Още повече, в случай че изключим „ енигмата “ Политическа партия, останалите не са в цветущо състояние. От своя страна, до момента в който гласоподавателите на Българска социалистическа партия и ИБНИ са съвсем напълно мобилизирани в поддръжка на настоящия президент, при Има Такъв Народ и Политическа партия има немалки благоприятни условия за спомагателен растеж.
Липсата на вероятност очевидно тласка ГЕРБ и десницата да минимизират напъните си за поддръжка на своите „ самостоятелни “ претенденти и да се концентрират върху решаващите за тях парламентарни избори.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ